203 г. пр.н.е.
Облик
<< | 3 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
203 (двеста и трета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Гней Сервилий Цепион и Гай Сервилий Гемин.
- Поддръжниците на Сципион му осигуряват удължаване на командването до края на войната с Картаген.[1]
- Изпратена е посланическа мисия, включваща като член Марк Аврелий Кота, която да разследва гръцките оплаквания от македонския цар Филип V.[2]
- Римската войска, предвождана от проконсула Марк Корнелий Цетег и претора Публий Квинтилий Вар, разбива картагенския военачалник Магон Барка в Цизалпийска Галия, но по време на отстъплението си той умира от получени рани и след като е получил нареждане да се завърне в Картаген.[3]
В Африка
[редактиране | редактиране на кода]- Сципион напада, по време на преговори, изненадващо и унищожава лагерите на картагенската и нумидийската войска.[2]
- В Битката на Великите равнини Сципион побеждава картагенските и нумидийските сили командвани от Хасдрубал Гискон и Сифакс, а двамата успяват да се спасят по отделно.[2][3]
- След битката Сифакс е преследван и пленен от Гай Лелий и Масиниса, а неговата столица Цирта е превзета.[3]
- Управниците на Картеген решават да наредят на Ханибал да се завърне от Италия. Oсвен това те пращат картагенския флот срещу римската флота, която блокира Утика, но атаката е отбита от бързо завърналият се Сципион.[3]
- Започват преговори за примирие между двете страни, които успяват да достигнат до предварителни условия за мир. Картагенците хвърлят вината за войната върху Ханибал. Сключено е примирие.[3]
В Египет
[редактиране | редактиране на кода]- Рухва режимът на Агатокъл, който управлява като регент от името на малолетния Птолемей V.[2]
В Азия
[редактиране | редактиране на кода]- Антиох III и Филип V Македонски сключват споразумение за поделяне на птолемеиските владения между двамата.[4]
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Агатокъл, египетски политик
- Квинт Фабий Максим, римски пълководец и държавник избиран пет пъти за консул и два пъти за диктатор, известен с т.нар. Фабиева стратегия (роден ок. 280 г. пр.н.е.)
- Магон Барка, картагенски военачалник и брат на Ханибал
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 117
- ↑ а б в г „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 528
- ↑ а б в г д Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 118
- ↑ Michael Taylor. „Antiochus the Great“. Pen and Sword, 2013. стр. 165